Зеолитите са голяма група минерали, които представляват водни алумосиликати, предимно на натрий и калций и по-рядко на калий и барий. Кристалната им структура прилича на пчелна пита, която не се разрушава при никакви условия на околната среда.
Широката употреба на зеолитите се дължи на двете им основни свойства, които ги отличават от всички останали минерали – селективното пропускане на молекули с различна големина и лесното осъществяване на йонен обмен.
Характеризират се със способността си да отдават и отново да поглъщат т. нар. зеолитова вода, в зависимост от температурата и влажността на околната среда. Каналите в структурата им са с различни форми и размери и могат да пропускат едни и да задържат други градивни частици. Това основно свойство ги превръща в природни молекулни сита.
Намират широко приложение като йонообменни средства за пречистване на питейната вода, отнемайки от нея част от вредните примеси. Натриеви зеолити, поставени във варовита вода с високо съдържание на калций, могат да заменят натрия в структурата си с калция от водата и така да я омекотят. Използват се като филтри, тъй като практически адсорбират почти всички тежки метали, както и някои радиоактивни вещества като стронций и цезий.
Водата, която е йонизирана със зеолит, каквато е вода Севтополис оказва лечебно въздействие върху организма. Тя изхвърля отровите, приети чрез храната и регулира обмяната на веществата.
Доц. Румяна Христова
Доцент инженер-химик